автор: radi_radev19441944

...
„Жизнь прошумела и ушла.”
Александър Блок

Дочух среднощ – притихваше капчукът
в най-тихата соната на света.
В безсънна нощ безсъниците чукат
по моята отключена врата.

И несъмнено Господ ме напусна.
Не се роди танцуваща звезда.
Душата ми безпаметно е пуста;
Вселени аз не мога да създам.

И ляга всяка болка в своя ъгъл.
И трупа сред галактиките прах.
Разбрах, разбрах – напразно съм се лъгал
и всичко е безсмислено - разбрах.

Звездата ми безкрайно е далече.
и всеки сън е гаснеща звезда.
Безспорно е, че нищо няма вечно;
не ще оставя никаква следа.

И все така, пътувайки към нея
събирам нощ в най-тъмните очи.
В самотна нощ тъгата ме люлее.
Самотно пълнолуние мълчи.