на него
в първо действие
аз бях манияче на тема шарено писане
и те стрелях диво от и-мейла с цветни марки
ти беше зашеметяващото спокойствие
което ме караше да се вслушвам в песента
на есенните листа
и винаги успяваше да намериш липсващата част от хаотичния ми пъзел
и тогава те кръстих един и вечен
привлече ме като магнит
със свят различен интересен
спомням си
спомням си
тогава нямаше стъкло помежду ни
и аз можех да доплувам до бреговете ти и да хвърлям котви за дълго
първо действие свърши тихо
леко така в безпорядък
история с коте и куче
и там се роди стъклото помежду ни
и между действията аз те виждах
в антракта в тишината
и ти мен
и след това аз разглеждах мъжете като на изложба
ама дописвайки тебе взирах се в тях за спокойствие но при тях го нямаше
някои лъжеха
някои ме отричаха
някои ме крадяха
никой не можа да посее такава вяра която ти с лекота пося
след болките аз ставах и смело все напред
теб сякаш те пращаше съдбата да ме виждаш в моите болки
ония гнилите от любов
а в очите ти се взирах като чисто нова
гола истина уоман
и сега във второ действие
дива и рошава съм обещах ти
аз си пишех върху стъкло с приятна панорама оттатък
а ти протегна ръка уж да ме докоснеш ама през стъклото
то е помежду ни
приех идването ти спокойно с радост която не може да се опише с нито една песен
наричай ме лъжкиня
от другата страна си и не те чувам
и долавям усмивките ти в прозрачността на стъклото
усещам твоето присъствие
и това ми харесва топло е
липсваше ми спокойствието и тишината докато те нямаше
и ти сега се превърна в търсач на думи и събирач на писма в бутилки в океана
достигнали до брега ти
а аз събирам лъчите ти в музикална кутия
пречупени през радарите ми които са като на наемен убиец
и ще ги запазя за следващото идване заминаване отиване тръгване отлитане
и може би затанцувахме докосвайки се през стъклото
и може би единия можеше да усети следващата стъпка на другия
ама през стъклото то е помежду ни
аз знам че ще свърши стъклото и ще те докосна истински по женски
ще те докосна
ще те докосна
ще целуна очите ти
че те са уморени от стъклото е
и от сълзите че дъгата ги пречупва и не ги виждам
ама болката ти знам я
от една страна си птица свободен
а от друга си цвете във саксия
само за мене
не падай
аз ще те държа
през стъклото в тишината
съдбата пак ще ме прати в трето действие пак при тебе
в трето действие а там е изпусната тенджера с лазаня
върху бели чаршафи
ще ти помогна да ги изперем