автор: angar

Бледо-розов шипков храст
разцъфтя в полето.
Той със обич и със страст,
ми плени сърцето!
Моментално го сравних
с моята любима!
Колко прелест, колко страст
и във нея има!

Толкова е дивна и
хубава, и нежна!
Като цъфнал шипков храст -
розово-копнежна!

И като узрели шипки,
сладките ѝ устни,
са червени, а като
ягоди са вкусни!

Както всеки розов храст
и тя, както всички,
не е само гладка, сладка -
има и бодлички.

Но от нейните бодлички
аз не се страхувам:
и да драска, и да вряска -
пак си я целувам!

***
За да е един човек поет,
нещо трябва да не му е в ред!
С духове и ветрове да спори,
с птички и тревички да говори!

И не само да е луд, загубен -
трябва непрестанно да е влюбен!

Да сравняваш милата си с роза -
е прозрачна и банална проза!

Но да я сравни със шипков храст -
друг не може, мога само аз!