до Господ
Благодаря ти, но не мога да остана.
Уютен дом не даде. Само наемател съм
в невидим белег от безкръвна рана,
в плача на най-изоставеното от децата ми.
Благодаря ти и за мислите за прошка.
За всяко безболезнено пробуждане.
За хубавите сънища. За лошите.
И за усмивките в моментите на нужда.
Благодаря за хляба, виното и прочие.
За уж целебните икони в домовете ти.
За продължения живот след многоточие.
За ангелите, святи без крилете си.
За близките, които си отидоха
нелепо като целия ти замисъл.
За забелязаното ти пристигане
по керемидите на пясъчните замъци.
Благодаря ти за това, че имам
достатъчно причини да ме няма.
Не ми прощавай. Аз съм непростима.
От този свят ще тръгна като камък
захвърлен подир скитник с дъх назаем.
Не съжалявам. Тръгвам без да питам.
Достатъчно съм падала. Политам.
Надолу. С тежестта на неспасяем.