автор: bilqna_popova

Оная наша спалня под небето...
Където да се свия като птиче.
Когато съм целунала сърцето ти...
след часове на толкова обичане.
Когато се прибираш от живота,
/ а той е труден, пълен със измами/.
И аз съм ти жена и искам много
със мойта топлина да те нахраня.
И да те гледам както и в началото...
Оная спалня, пълна с наши думи.
Когато и на сън ме търсиш с устни.
И ме целуваш...а във мене съмва.
Ръцете ти са истина за вярата.
И в тая вяра вплитам свойте пръсти.
Пак там, в оная спалня на живота ни
където ставаш дом... И си ми чувството.
И не е само място за страстта ни.
Застилам я с безброй звезди от нашите.
Косите само нека си разреша.
Когато съм щастлива, ...и уплашена.
Но винаги, и винаги жена ти.