автор: zaltia

Ранен съм . В душата ми е раната сега ,
а самотата в тази късна вечер е солта .
Спря кръвта , но душата силно крещи .
Господи ! Не знаех че така ще боли !

Телефон все ни свързва , телефон ни дели -
хубава е песента , но днес гадно ми звучи .
Искам когато говорим да виждаш моите очи ,
а ръцете мои да се вплитат в твоите коси .

Сега съм сам на брега , и гледам Океана .
Красиви са вълните , красиво свети и града ,
но към вас отлитат мислите ми тъжни в нощта .
Прибирам се уморено , но не мога да заспя .

Тъжно капят сълзите върху белите ми листи .
Ще се пръсне и главата ми от тъжни мисли .
С уморено безсъние изпращам тихо нощта .
Влажни ще са пак и твоите очи на сутринта .