автор: zero

(вдъхновено от Боза)


Понякога се мъчиш
кат` бълха,
пълзяща
по два пръста плоско чело,

да блеснеш
в смешната си суета.
А глупостта се пъчи
и развява лозунг "Смелост".

Невидим си остава оня свят,
отвъд клишираните лицемерни пози,
повтарящи се пак, и пак, и пак...
Поет от скука не се става, Боузи!

Поезията гледа.
И мълчи.
Тя много е видяла и разбира
мераците на куците бълхи
по плоско чело...
Гледа им сеира.

_________
Изтребва ги до крак! ;)