автор: zebaitel

Трийсет години бе очаквала беда
и когато и казаха, че се е удавил,
тя кимна. Беше имало знамения.

като онези, във Светата книга:
видя зарзаватчията да трупа вързани аспержи
като за клада на светец и се прекръсти бързо.

Занесе цветя на Боб и свари
мъртва чайка върху гроба на момчето –
лежеше тежка и сива, като снаряда, който го уби.

Сега бащата си отиде; нима е трябвало
сама да топли двойното легло трийсет години
за да види всичко: платна, заседнали в прозореца и,

Мадоната – уж нейна, а за кораб, и лунното сияние,
което превръща шарките на ореха по шкафа
във вълни, затварящи се над главата му.