автор: lorsa

Питаш ги за мен. И още как -
разчопляш миналото със въпроси
и, нелепо смел, със лют първак
поливаш раната!
(Солта – за после.)
Пред тях разплиташ вътрешните драми
дали на спомена съм алегория;
визуална зрителна измама
в течността двупромилна.
В калория.
Чопли си!
Те и без това не знаят,
че с твойта сянка изковах си стълба
към нищото, в което все е тая
дали до мене някога ще бъдеш -
от милите ти безпълнежни думи
преминах на двумесечна диета
и изтъня ми чувството за хумор.
И изтъняваш в мене силуетно.
Питай ги за мен.
Ще ти помогнат,
както не помагаше дланта ми.
Говори им колко си доволен!
Чеши езика.
После – блИжи рани.
И накрая, за да е минорно,
друга взимай. Да ти скубе веждите.
Сипвай лют първак, Безотговорност -
после питай ги поред „безгрешните”!
… И нека те изготвят стенограма
на чертата права под сърцето ми.
Първи ред –клюкари.
Втори няма.
На мен…
Разчитай.

Между редовете.