автор: dedenze

Видях в очите ни сълзи,
поисках с нещо да помогна,
но тъжно и сърце мълчи,
душата сви се, тихо трогна.

А пролетта като тогава,
непроменена, нежно влажна,
сред радост и мечти отдава,
любовна истина, най-важна.

Тогава романтичен път,
сега пътека към забрава.
Надежда ,вяра топъл кът,
сега последна, стръмна права.

Не искам никакви сълзи
в очите мили и добри,
и знам, сега едва ли мога,
да сложа в тях звезди.

Ела, да помълчим в несгода,
да спомниме добрите дни,
а края-да посрещнеме на воля,
пак само Аз и Ти !