Ха здравейте, мили братя,
чуйте що ще ви хоратя
и на вас, и на сестрици,
и на стари, и младици.
Мина веке бая време,
а животът си е бреме,
понатрупах аз години –
тежки любимешки дини,
но изглеждам по сурат
още твърде много млад.
Оня ден една съседка
гледа, гледа, очи метка
и ми вика тъй на глас:
„Ташко бе, ела у нас,
нещо много ми е скучно,
ще полафим, ще се чукнем,
ще те черпя по ракийка,
имам и пиканттуршийка,
ако искаш и по бира,
ще изпържа малко риба,
сам кажи кога ще бъде,
за да се навъртам съде.
В тая криза да откажа,
Бог тогаз ще ме накаже,
затова реших веднага,
щом така ми се предлага
да приема таз покана
на съседката си Жана.
„Чуй сега, комшийке мила,
аз ще скокна пък до „БИЛЛА”-
с шоколад и малко ядки
ще ни бъде доста сладко”.
„В тая криза не харчи се,
не отивай, спри, върни се,
имам вкъщи всичко туй,
искам Ташко само х…!”
Кат ми рече тъй направо,
разтуптя се сърце здраво,
рекох си:”Напред, кураж,
хай при Жана и я яж,
за такъв късмет голям
трябва огън, трябва плам,
награби я отведнъжка
да усети сила мъжка,
докажи за сетен път
твоя здрав и готин прът!”
Но не щеш ли в тоя миг,
чувам шум и после вик:
„А бре, Ташко, прасе старо,
стига хърка на умряло –
ту въртиш се, ту бълнуваш
и на сън се ти вълнуваш,
и се давиш кат заклан,
все повтаряш – Жан, та Жан…!”
Тъй събуди ме жената,
отлетя ми и мечтата