автор: sav11

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Всичко в този разказ е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно, но е и невъзможно.


Тръгнахме рано сутринта за Гърция. От летището в Атина, щяхме да хванем полета до Хонг Конг.
Придружавах приятел който искаше да поръча разни стоки в Китай. Бе ме взел със себе си защото, уж разбирах по-добре английски от него. Понеже китайците произвеждаха всичко и то в пъти по-евтино, то моят приятел бе решил да им поръча да произведат мартеници, традиционни български сувенири, покривки и шевици.
Полетът ни измори, въпреки усмивките и вежливостта на красивите китайски стюардеси с искрящи очички и стройни дълги крачета.
В Хонг Конг валеше дъжд, но това не ме притесни и не повлия на настроението ми. Нямахме време за разходки между гигантските бетонни кули, мостове и пазари.
Пристигнахме в някакъв град навътре в Китай. Влязохме при един доста по-висок от обикновеното за тази раса човек. Той живееше в нещо като пагода. Личеше си обаче всичко наоколо е стилно и скъпо, изработките бяха ръчни, имаше всякакъв вид китайски порцеланови вази, статуи на Буда, дракони и множество месни символи и сувенири.
Приятелят ми, ми каза какво да го попитам и аз извадих мострите за да му ги покажа и да разбера, дали ще могат да ги направят, за колко време и на каква цена.
Там имаше още двама китайци. Тримата си поговориха около 4-5 минути и накрая единият който знаеше английски каза:
-Не искаме да ви обидим, но от тези дреболии, можем да ви направим милиарди! Лошото е, че Вие Българите сте по-малко и от най-малкото ни село, а и разбрахме, че прираста ви намалява. Господарят ни има и друго предложение с което в никакъв случай не искаме да ви обидим. Можете да си поръчате колкото искате българчета-бебета, естествено чистокръвна селекция и ние да ви ги доставим, та да не изчезнете съвсем. Ние имаме интерес да ставате повече за да можем да произвеждаме повече за Вас.
-Има и втори вариант-тип тамагочи. Произвеждаме българчетата-бебета и им осигуряваме храна докато тръгнат на училище. А може и за по-дълго, но ако е за по-дълго ще искаме да имат и китайско гражданство. Има и трети вариант. Да ги създадем, да ги отгледаме в Китай и да им дадем да живеят сред нас, а вместо това на всеки сто българчета вие ще приемате в страната си по един китаец.
Слушах го, но сякаш това което чувах, беше шега от кошмарен сън породен от височината на полета или от други природни явления. Казах си-“Сега ще се събудя и ще видя усмихнатата стюардеса която ме пита дали не искам нещо за пиене” НО НЕ! Всичко бе истина и дори погледнах втрещено приятеля си който се чудеше какво става.
После ми стана смешно и без малко да се захиля истерично, но се овладях. Накрая съзнанието ми прие всичко казано и дори се зачудих не на това, че могат да направят всичко което ми казаха, а на малкото думи които използваха за да се разберат.
ОТ КОНЗОЛАТА МИ -КРАТКИ ПЪТЕПИСИ’