автор: Iskren32

Ще остана тази нощ до края.
Ще я нося, ще я любя, ще я живея!
Докато и последната звезда накрая,
като угарка в зората не изтлее.

Ще остана и за нищо на света
не бих пропуснал нейната магия!
Ще вдигна тост за девствената самота
и ще пия ли, ще пия и ще пия!

А смъртта ще бъде някъде далече
и болките и грижите и старостта.
И аз ще бъда господарят вече
на бодливата им лепкава тъма!

Но ето утрото пристига неизбежно
и пробожда ми плътта с лъчите си.
Отрезвявам, махам с ръка небрежно
и за нова илюзия затварям очите си...