автор: RockAround_theCock

Бял е тихият Дунав... В далечна година
той, на кораб, преминал от тук.
Той е „Тоз, който паднал е в бой”... И – загинал!
Свободата – получил е друг.

Аз съм – с другите... Дълго стоя неподвижно.
Мълчалива минута стоя...
Но очите затворя ли, ясно го виждам
как лежи и тече му кръвта!

После, тръгвам. С мълчалите... Тъжно и бавно –
в ежедневното да премина.
С тях живея с години позорно и срамно;
и – с минута платих... За години!


Бой..Боев, 02.06.2010
Белград