Сирената за Ботев и днес отново прозвуча .
На центъра в града Старопрестолен мирно стоя .
Малка кола до мен проскърца и в бордюра опря .
Мъж от колата излезе и на патерица се подпря .
Зад него джипът огромен направо прелетя .
Исках водача да видя , но джипът бе с тъмни стъкла .
Ядосано махнах с ръка , но мутрата дори не ме видя .
За него Ботев е отборът с най яката агитка на света .
Мълчеливо стояхме с инвалида а ми идеше да крещя .
Господи ! Накъде отиват нещата в обрулената ни страна ?
Мутрата нещастна пред друг застава мирно вечерта .
Че кой е Ботев ? Парите , далаверите важни са сега .
Зад нас в кафето смехът по масите за миг дори не спря .
Барманът уредбата усили , че му пречеха сирените сега .
На този ден си казах , че съм жалко малък за да пиша ,
ала случката от тротоара ме накара да надраскам това .