 |  В деня,
във който аз съм се родил,
една тополка малка
баща ми посадил!
Както тя ще расте
и ще стане кавак,
тъй и аз да раста
и да стана юнак!
И растяхме със нея.
После аз отлетях.
Колко пътища мѝнах,
колко болка събрах!
А когато се връщах
във родната къща,
аз отивах до ствола ѝ
и го прегръщах.
Моя наборке, дръж се!
Докогато си жива
ти,
и аз ще съм жив,
а съдбата – щастлива!
Мама с татко умряха.
И домът опустя.
Но пред родната стряха
пак ме срещаше тя.
Това лято се връщам –
а пред мойте очи
само стволът,
пречупен от буря, стърчи!
Тя отвън беше цяла
и изглеждаше здрава,
но тъгата и нейната гръд
бе прояла.
Сбогом, моя тополке!
Не тъжи, не скърби!
Не задълго самотна
ще останеш там ти!
След година, след месец,
подир ден или час,
като тебе, пречупен,
ще пристигна и аз!
Публикувано от aurora на 02.06.2010 @ 11:11:56
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сбогом, моя тополке" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сбогом, моя тополке
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 02.06.2010 @ 11:20:59
(Профил | Изпрати бележка) | Ама много си сърцераздирателен ангаре! Бива ли тъй, или е поради характера на деня?
Поздрав,
Лео |
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:00:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Благодаря ти че прочете и за отзива, Лео. Имаш добро, чувствително и отзивчиво сърце! Но стихотоврението ми не е сърцераздирателно, просто е тъжно. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от SARITA на 02.06.2010 @ 11:28:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Еее, много песимистично! Можеш ли да се сравниш с тополата?! Нима и ти си дърво?! Само с корен и проядено сърце?! Нямаш ли сила, нямаш ли чувства?! Единствено от времето и обстоятелствата ли зависиш?! Дай са и всички, които те познават, като те видят пречупен да се пречупят и те като теб! Не може така! |
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:07:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Привет, Сарита! Благодаря ти за оптимистичния коментар! Сега е модерно да се твърди, че всичко зависи от душевната настройка и самовнушението. Но истината е, че си зависим от времето и обстоятелствата. И да им се опълчим, и да им се съпротивляваме, накрая все биваме побеждавани. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от anonimapokrifoff на 02.06.2010 @ 11:47:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво стихотворение, Ангар! |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от sineva на 02.06.2010 @ 11:48:13
(Профил | Изпрати бележка) | Има приказка такава...
Когато синът тръгнал на далечен път, майката посадила цвете.
И ако листата и цветовете са му свежи, то той е добре.
Но веднъж цветовете започнали да увяхват...
Тревогата на майката била голяма.
Синът обаче преодолял препятствията си по пътя и цветето отново живнало.
Харесах стиха ти , Ангар!
Много е завладяващ и искрен.
Само че в живота срещаме и трудности, и тъга.
Слава Богу, преодоляват се!
Така е с теб!
След болката, ще дойде радостта!
А за там, има още време.
Ти си на ,,попрището жизнено в средата,,.
Поздрав и усмивки!:)))))))))
|
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:17:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Усмивки и за тебе, Синева!
Ти притежаваш един много рядък талант, какъвто може би още само двама-трима в сайта притежават, но при тебе е най-изразен: да одобряваш всичко, да харесваш всичко и всички, да обичаш всички, да умееш да им го казваш, да ги подкрепяш, поощряваш и окуражаваш! Безценна си с това си качество! Благодаря ти!
И благодаря ти за хубавата приказка - аз не знаех вариант, при който човекът да се е справил и растението - дърво или цвете, отново да е "живнало"!
|
]
Re: Сбогом, моя тополке
от sineva на 02.06.2010 @ 15:23:10
(Профил | Изпрати бележка) | Когато цветята увяхват, те стават цветове на дъгата.
Не мислиш ли?!
Защото тяхната красота, трябва да изгрее някъде. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 12.06.2010 @ 14:39:03
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Не мислех, по-точно не бях се замислял! Но сигурно е така! Би било ужасно и чудовищна несправедливост, ако изчезваха безследно и без следа. Прочее май че имаше някакво учение ли, религия ли, вярване ли - че всичко в космоса, включително и добрите, и лошите помисли, се запазва. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от savana на 02.06.2010 @ 13:33:44
(Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg | Имам едно старо стихотворение, казва се
ПАРАДОКС
Удивлява ме устойчивостта на дърветата.
Вбили пети в земята,
те се огъват
под яростните пристъпи на вятъра,
но не помръдват.
А някой ден,
един макар и много по-слаб полъх
ги изтръгва с корените
и ги запраща в небитието.
Ангаре, не допусках някой слаб полъх да те събори. Що години занапред. Поздрав!
|
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:25:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Благодаря ти за коментара, Савана! Стихотворението ти е много хубаво - и като наблюдение, и като изпълнение! Но парадоксът сигурно /макар и скрито от очите ни/, си има обяснение. Вероятно дърветата, които са устоявали на бурите, а после един слаб порив ги срива, не са същите; променили са се - и от възрастта, и от страданията които са понесли, и от това което им тежи в момента. Всеки парадокс, или което понякога наричаме случайност, си има причина, само че ние не я знаем. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от voda на 02.06.2010 @ 15:06:07
(Профил | Изпрати бележка) | Има такова поверие, Ангар. И добре си го пресъздал в този стих.
А другото - и с тополка, и без тополка...знаеш.
Изпращам ти усмивки. :))))))
|
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:39:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря за усмивките, Вода! И с обич ти ги връщам! :)))))
Всъщност за поверие не знам, но за приказки знам - както и Синева разказа. Само че в тях първо загива човекът, а после увяхва или загива цветето. При моята възраст е нормално, че тополата ме е изпреварила; други дървета, например дъбът, със сигурност биха ме надживели.
И разбира се, другото се знае. Мъдра си като водата!:)))) |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от zinka на 02.06.2010 @ 15:25:43
(Профил | Изпрати бележка) | Ангаре, осми куплет, не е ли по добре да го няма?
Харесах!
Поздрав! |
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 02.06.2010 @ 15:50:00
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти че си го прочела, харесала и за отзива, Зинка!
Според мене и осмият куплет е добре да си остане:
"Тя отвън беше цяла
и изглеждаше здрава,
но тъгата и нейната гръд
бе прояла."
Той е нужен като обяснение на това, което се е случило - защо е рухнала тополата, одухотворява я - че и тя е изпитвала тъга по родителите ми, показва, че зад здравия вид и благополучието често се таят проблеми, и въобще без него тъгата в това стихотворение, което трябва да е тъжно, нямаше да е достатъчна.
Друг е въпросът, че не е станал достатъчно изящен. |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от Mitko19 на 02.06.2010 @ 16:09:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздравления за стихотворението, Angar! Аз пък си имам бор, дано е дълголетен,,, За сега изглежда здрав, като мен. Поздрави! |
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 03.06.2010 @ 08:16:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Сигурно ще е много дълголетен, Митко! И въпреки това ти да го насживееш! И до самия си край да сте здрави - ако някой рухне, да рухне отведнъж! |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 02.06.2010 @ 18:50:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, Ангар, когато - тогава! А стихотворението е бисер! Живота - такъв, какъвто е! Поздрави! |
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 03.06.2010 @ 08:23:11
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Колко се радвам на появата ти, Мария!
След толкова дълго отсъствие! Явявай се по-често! Много ми е тъжно от това, че много от тези, с които започнахме в този сайт, по една или друга причина се оттеглят!
Сърдечни поздрави и на тебе! Желая ти много радости, успехи и щастие! |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 02.06.2010 @ 20:37:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрав за това стихотворение, Ангар! |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от 4erGologan на 05.06.2010 @ 08:25:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Може пък да се прероди в някоя издънка!:) |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от angar на 12.06.2010 @ 14:46:45
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти за коментара, Вики! Но нима уточнявам периода - човек не би могъл да го уточни, освен ако не реши сам и на мига да го направи.
А че звучи песимистично, точно такова нещо винаги ми се е искало да направя: да напиша нещо, което да е много тъжно, но само тъжно, без никаква ирония или самоирония, без никаква сатира или обвинение към когото и каквото и да било. Защото в крайна сметка животът на всеки човек е елегия! |
]
Re: Сбогом, моя тополке
от ru на 18.02.2011 @ 16:02:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно и истинско! Такъв е живота!!!! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 811
ХуЛитери: 3
Всичко: 814
Онлайн сега:
