Като откровение съм в такива
тръпкави съботни следобеди
времето утихнало мрачно,
светът потънал някъде
и сред тишината най-сетне
чувам себе си...
по-широко, по-ясно...
и стъпките ми есенни
стават по-верни...
силуета пораства
облича балтон
вдига яката и става
непоклатим и спокоен