автор: f27

След другите, ако се обърна, ще си намигна с усмивка -

ветровити, зимни, летни, пролетни и есенни спомени за
живота ми - палитра да бе, не би било по-хубаво и шарено...
Слънчеви са ми мислите, бели като череши..

А след теб горчи, горчи...
С черно биле натровена
душата ми се е свила колкото юмруче.
И още ми засяда на гърлото.

Колко ли мълчаливо време ще мине,
докато преглътна собствената си кръв
от прехапаната ми устна...

Тежък си. Труден. И добре окован в неясни условия.

Защо тогава да те обичам теб точно ми бе най-важно, най-нужно?

Теб, когото не намирах лесно и все пак те достигах по най-съкровените ми пътища.


След другите ако се обърна, ще си намигна с усмивка...