автор: anelim

Детето,което изчезна
по стръмният път извървян
от раждане на душата ни звездна
докато станеш голям,

понякога изпраща сигнали –
ту тропа, ту плаче;
понякога мълком зове,
трепет детинска сърцата ни гали
и моли да го потърсим….
КЪДЕ?
Изгубихме го –
не помним кога,
в порива си бързичко да поживеем
дори не изпитахме
тиха тъга,
но всъщност с годините
забравихме да се смеем…
И тук възниква въпросът:
Загубили най-чистото в себе си,
как да живеем ?
Пак някой ни дърпа и вика,
да, ясно виждам това –
детето, което в сърцето живее
за помощ ни дава ръка!