автор: dobria

(поема)
До кога ше траем и мълчим
и дремем кротко байно?
Към гибел и провал летим
и това не е случайно...
------,,-----
Случайни хора днес у нас
народа ни отново мамят.
С обещания и сладък глас,
в които истина и капка няма.

Боксуваме, на уж вървим
към нов живот и новя вяра;
в действителност и днес пълзим-
повтаря се познато старо.
------,,------
От двадесет години е така у нас,
така е днес, било е вчера.
СМЕНЯВА ЛОШАТА, ПО-ЛОША ВЛАСТ,
пак идват познати кожодери.

Дали отново ще търпим
и чакаме отново някой,
спасител нов любим,
и колко века ще го чакаме?
-----,,-----
Не е ли времето дошло,
не знам защо се бавим
и ние нещо да направим,
за нас, и нашето добро.
ДЪРЖАВАТА САМИ ОПРАВИМ
и вземем съдбата си в ръце.

И всичките задружно, смело,
със ум и разум, и сърце
извършим нашто свято дело.
България издъно обновим,
и бедност, страх изкореним...