“И ако аз замълча камъните ще проговорят. . . ”
В Името на Бога.
За Славата на Българите.
За Величието на България.
И защото моят народ е сляп, за да Ви види, и глух за да Ви чуе,
Затова аз ще говоря за вас, деца на България,
защото Вие и само Вие сте Героите на България.
Затова и само затова, че оцелявате,
Вие сте Героите на България.
Затова, че въпреки всичко успявате да станете хора,
Вие сте героите на България.
За вашата неизтребима вяра в доброто,
Вие сте героите на България.
Затова,че Вие единствени задавате истинските въпроси,
на които ние нямаме отговор,
Вие сте героите на България.
Затова, че Вашият живот струва по-малко
от живота на уличните псета,
Вие сте героите на България.
Затова, че Ви купуват и продават като стока,
Вие сте героите на България.
Затова, че плащате цената,
която ние трябва да платим,
Вие сте героите на България.
Затова, че умирате с непостижимо за нас достойнство,
Вие сте героите на България.
За Вашата чиста и неподправена вяра в Бога,
Вие сте героите на България.
Не, Вашите гърди няма да бъдат окичени с медали,
както са окичени гърдите на военните чиновници,
и затова сте Герои на България.
На Вас няма да Ви целуват ръка,
както целуват ръка на затлъстялото духовенство,
и затова сте Герои на България.
На Вас няма да Ви вдигнат паметник,
както вдигнаха паметници на убийците на моя народ,
и това също Ви прави Герои на България.
Вие сте героите на България,
ние сме Вашият позор.
Дойдохме от нищото и отиваме към нищото,
а след себе си не оставихме нищо.
Простете ни и ни забравете,
защото Вие сте Героите на България.
Вие сте онези, които ще построят България,
защото България още не е построена.
Вие сте носителите на всепобедното оръжие на българската войска.
И защото всяка велика победа е постигната първо с дървения меч на детето,
а после с оръжията на възрастните.
Вие сте онези, които ще се увенчаят с вечна слава.
И Вашата слава няма да помръкне никога, нито на тоя, нито на оня свят.
Вие сте героите на България.
И затова,че сте моята последна и единствена надежда,
Вие сте героите на България.
Това казвам аз Петър Апостолов,
мъж, войник и поет –
и дълбоко, до земята, до черната пръст Ви се покланям.
В Името на Бога.
За Славата на Българите.
За Величието на България.
01.06.2010
гр.Пазарджик