автор: Danielita

По случай Първи Юни, празника на детето
и рождения ден на моята покойна майка

Отиде си. Като светулка изгасна в тъмнината.
„За мене не тъжете, гледайте децата!”
Сама подготви всичко- дрехите, покрова,
за вечния си път да e готова.

И пак прошепна, зареяна в далечината:
„За мене не мислете, мислете за децата!”
А Първи юни двоен празник беше
и всяко от децата баба с цвeтенце дареше

за рождения И ден по детски засиял,
с добро и смях света залял.
И скромно тя повтаряше горката:
„Аз не празнувам, празнуват днес децата!”

Сега е само детски празник, теб те няма
и няма на кого да кажа „мамо”...
Как късно сещаме се за това,
че майки имаме и ние, лошите деца.