Къщата приличаше на лудница
във внезапното си оживление.
Мигах срещу лампата учудено
и - полузаспал - в куплети стенех.
Майка ми отнякъде чевръсто
носеше чифт напикани гащички.
Бабичката стъпваше на пръсти
и проклинаше това сегашното.
Татко каза тежката си дума:
"Боже Господи, не се издържа!"
Рипнах от кревата като гумен
и нападнах вчерашното пържено.
Пътем чух и плач, и отчаяние
във гласа на родната сестра.
И въпрос сред общо разкаяние:
"Мамо, пийето защо умля?"
Тука нервите не издържаха.
"Циганката! Циганка за теб!"
След утеха - рев и пак уплаха.
И отново - рев.
Хапнах и реших да култивирам
в тези странно малки часове,
татенцето с поглед резервиран.
/Бабчето отново ме прокле./
Балчо Балчев. "Козина проскубана."
Из студентския репертоар.
Къщата приличаше на чудно
шоу от някой нощен бар.
Но внезапно - сякаш дар от Бога -
малкото се сбърка и заспа.
Рухнахме от пълна изнемога
в лодките на своите легла.
Тъй лежахме с свойте сили сетни,
с крайници, които бяха чужди.
... И тогава разните му нужди,
ни подгониха към тоалетна...