автор: HariMarSui

Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.

- О, благодаря ти. Мислех, че ще оплетем крилцата си при кацането. Но...чакай... Ти май, не си от нашия род. По- друг вид имаш. Нямаш и хоботче да ожилиш, даже. Тялото ти е по- мъхесто и оцветението ти... Коя си ти, моля?
- И аз съм пчеличка като теб, но земна. Така ни наричат- земни пчелички, защото живеем в земята. Правим си дом в пръстта. Там са килийките ни. Там отглеждаме и потомството си. А хоботче си имам, но е на коремчето ми. И те видях отдалеч. Ние виждаме по- добре от вас. И опасността усещаме по- бързо.
- Извинявай, но не е ли опасно за растенията щом живеете толкова близо до коренчетата им?
- Не. Напротив. Помагаме. Когато разцъфнат цветовете да се опрашат и имат плодове, помагаме. Да знаеха хората, които отглеждат зеленчуци в парници, оранжерии..., да знаеха. Щяха да имат повече и по- хубави, ако имаха нас.
- Защо? Те пъдят ли ви?
- Да. Сигурно и те като теб мислят, че сме вредители. Сигурно.
- Съжалявам. Малка съм и не зная много неща. Знай, че се радвам на срещата ни. Ще те видя ли пак?
- Да, да. И на мен ми беше приятно, че разговаряхме,. Че имам нова приятелка... Ти разкажи на сестричките си за мен. Като вас сме и ние- земните пчелички, като вас...Сега да ти кажа. На една тераса има много цветя. Изглежда някой ги обича и се грижи за тях. Там в сандъче с цвете е домът ми. Искам и аз да помогна на цветята. Да са повече и по- красиви. А красотата им, нали прави и живота по- красив? Нали? Отлитам...отлитам... До скоро...