автор: teodorix

Аз съм продавач на щастие.
Продавам щастие на самотни жени. Има много самотни жени - и неомъжени и омъжени. Май при омъжените самотните са повече.
След първата година, след първото дете мъжете се отдават на пиене с приятели и престават да забелязват жената до тях - най много виждат само майката на децата им.

А жените са същите романтички и след брака, даже още повече мечтаят за нежност.
Аз продавам щастие - толкова е лесно.
Една целувка в кю-то, една розичка чакаща получателката си. Малко нежни приказки, малко стихове.
Аз никога не съм недоволен защо не е сготвено, защо има прах по лавиците, а няма бира в хладилника.
Не се мръщя, как тя изглежда тази сутрин, защо си чати с мен по пеньоар, защо не е измила от лицето си следите от снощния грим и сутрешните сълзи.
С мен всяка жена се чувства истинска - аз и даравям онези ласки и онова отношение към нея, заради което тя всъщност се е оженила, но никога или поне отдавна не получава.

Много самотни жени има - и домакини и реализирали се в бизнеса. Не знам кои са по самотни - често стигаш върха и чак тогава разбираш, че на него може да си само САМ.
Аз не се притеснявам от това, че жената е по успяла от мен, че печели повече, че среща по влиятелни хора - всички тези неща, които притесняват един нормален мъж.
Обикновенно такива жени са по уплашени от другите и много повече желаят някой да ги приласкае, прегърне и ПОНЕ ВЕДНЪЖ някой да поеме отговорност вместо тях.

Толкова самотни жени има по света. Странно защо продажбата на щастие е толкова малко развита. Не се изисква много - най често трябва само да слушаш, да се съгласяваш с тях, да показваш, че ги разбираш.
Всъщност - май и всеки истински мъж очаква това от една проститутка.

Да - щях да забравя за ласките - те са най важното. Мъжете не се сещат да са ласкави. Те никога не казват "обичам те", рядко галят. За повечето любовния акт се свежда до едно просто изчукване. Много малко жени са станали истински кучки и правят секс без да влагат нищо в него. Те не са ми таргет група, аз не работя с тях.
Аз продавам щастие на жени, които отдавна не са чували думата любима и чиите съпрузи цял живот не са излезли от норматива "три минути и после нищо".

Никога не тръгвам първи на свалка - жените предпочитат те да избират, не да се чустват дивеч. А и къде по престижно, къде по самоудволетворително е ти да свалиш някой - един такъв нежен, внимателен, учтив, който ти говори за душата ти, а не за големите ти гърди.

Всъщност аз не продавам нищо. Щастието е толкова отвлечено и най вече лично понятие. Аз продавам само онова огледало, в което всяка жена може да види себе си, такава каквато и се иска. Онова специално огледало - очите на един "влюбен" мъж.

Като всеки професионалист и мен занаята ме е изсушил. Не мога да вложа чувства, все пак това ми е работа.
Затова, обогатявайки душите на хората, аз пресушавам моята.

"Хей момичета, тук ви чака една самотна душа. Искам да си купя поне пет минути щастие. Не, не, не се притеснявайте - имам пари, знам че щастието е рядка и скъпа стока. Къде сте момичета?
И коя.. предлага душа, толкова тела имам около себе си."