автор: nikoi

Все някога ще изтекат и тези черни дни,
ще виждаме света калейдоскопно.
Пресъхналото лято ще се измени
до есен с дъх на дюли и самотност.
Ще си един и същ, но с други цветове
и с други мисли, бели от надежди.
Прозорецът ще сочи нови върхове,
ще светят нови истини под веждите.
Все някога ще свършат тези черни дни,
ще свършат като всичко под небето.
И вятърът пресипнал ще се измени
до сънната въздишка на детето ни..