На с. Д.могила
Дошла съм в тебе, свиднорόден край,
цяр да търся за душа си в теб, земя,
но буца в гърлото заседна май,
че по познати пътища вървя
Връщам се към тебе, място родно,
но тъга сърцето ми обгръща.
Тъжовна жертва на време модно
никой в тебе вече се не връща.
Радостта от тебе е изтекла
и като в изоставени души
мъката в земята се е спекла─
неумолимо тебе тя руши.
Жално са обраснали дворове
пълни с най-човешката тъга.
Сякаш са задръстени дробове─
чакат болни лечителна ръка.
Къщи … като с изтръгнати сърца
с надежда гледат в далечината.
Протягат очаквателно ръце─
изкупуват някому вината.
Угаснали са и прозорците
сякаш страшен мор тука е вилнял.
И изчезнали са крясъците
на живот … безвъзвратно отлетял.