автор: anonimapokrifoff

Смъртта – нищо страшно – соленият вкус на живота,
дамгосал ни с жажда за светло до сетния дъх.
Душите разкъсват на земното бреме хомота
и литват нагоре, захапали ангелска стръв.
Напролет светът се възражда, избухнал в зелено,
а после преваля към тъмно в годишния кръг.
Преглъщаме сухо и злото, за нас отредено,
ръката вселенска завърта невидим чекрък.
Искрица от мене ще има в застинала плоча,
която бележи към нищото тънък предел.
Но няма да мога аз своята тлен да прескоча –
неспирното време и моята нишка преде.

Над всичко то властва, смъртта и живота венчало.
Достигнали края, се молим за ново начало.