автор: bladewolf

Трудно,сложно
намирам езика,
а ковач съм уж, лея слова...
Невъзможно...
Преплита се стиха,
слаби думи в това онова...
В миг тиктакам напевно, с надежда,
меря времето...
Сутрин, ден, здрач.
Няма плетка, но дават ми прежда.
Сял съм семето,
бях и орач.
Гръм в мелодия...
Умисъл в ноти. Грях,
изтръгнат от чиста душа.
Неподправеност или пародия.
Спрях..
От страх да не ви го внуша...