автор: LeoBedrosian

на traveller

Гнилата пролет в ноздрите ми
навява мрачни мисли за лятото
и спомня за красивата
безкомпромистност на зимата.

Безформени цветове
се сношават с безполюстни чувства
и раждат циклопи
от безплодието си.

Прегракнал дрозд
лениво ухажва слънцето
заменило сивотата
на плачливи облаци.

Воден смок увит
на бодлива къпина
брои раздвоено листните въшки
по изгризаното зелено
между бодлите.

Лутам се сред безполезността
на лабиринт от ненужни
чувства и търся, какво ли търся?