автор: oziris

На Нефи

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм в сесия излязъл,
на смърт е моята душа възлязла,
на смърт от конспекта нов.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми, що значат стипендия и заверка…
И ето аз ви думам: с деканската щерка
за среща съм готов.

Миражите са близо – пътят е далек.
Седя и уча с вяла жизнерадост,
пропилявам днеска свойта младост
със тоз голям конспект.
Миражите са близо – пътят е далек:
защото той стои в сияние пред мене,
стои, ала не види кой лежи и дреме,
той – този тъп конспект!