автор: rosi45

Той е мъж на средна възраст,
един средно-статистически
българин. Има проблем.
Впрочем, проблеми. Те са досущ като триглавия змей-отсечеш ли някоя от главите му, мигом израстват две нови. След неуспешни опити да се справи с тях / проблемите /, реши да ги удави в алкохол. Запъти се към кварталната кръчма. Седна на празна, самотна, изолирана маса. Обръщаше чашките една след друга. В един момент невярващо се втренчи в стола до неговия- като с магическа пръчица там се бе появила една мила, нежна блондинка с голе-е-еми сини очи. Излъчваше такава добрина...Да! Добрина! Това трябва да е Доброто. Попита я:
- Наистина ли винаги побеждаваш? Аз нещо не съм убеден...
- Ами, философски измислици!- чу се грачещ, стържещ глас.
Нашият герой стреснато се обърна към стола от другата си страна.Отдръпна се ужасен. Там стоеше някакво безполово същество- черно, мръсно, грозно, рошаво, раздърпано, дрипаво и зловонно.
- Ти пък какво си?
- Изглежда не си се сблъсквал често с мен, щом не ме позна. Злото съм,в най-естествен вид. Като си имаш вземане-даване само с Доброто, защо си на този хал?
- Не си мисли, че ще го вербуваш!- каза Доброто- Ако размисли, той ще установи, че се е чувствал най-щастлив и удовлетворен, когато е правел добро.
- Не я слушай, врели-некипели, празни думи! Аз ще ти помогна да си разрешиш проблемите. Не ти харесвам? Споко, разполагам с цял арсенал оръжия, с които ще стана много привлекателно- много по-лесно е да сториш зло и резултатите ще са по-добри за теб. Как е Добро, сега по нищо не се различавам от теб- синеока красавица...
- Само със зловонието не си се справило! Миризмата на Злото е всепроникваща... Надявам се, че ще си достатъчно умен да осъзнаеш какви могат да бъдат резултатите от Злото- обърна се Доброто към нашия герой. Може би сега не се чувстваш много добре, но злобата, завистта, злословието, алчността, егоизма, ще те разядат отвътре непоправимо, ако ги допуснеш до себе си. Ще дойде момент, когато и аз, Доброто, няма да мога да те спася.
- Я се разкарай с твоите философии! Върви по дяволите!- кресна Злото и изкриви лице в гневен изблик. Очите му мятаха мълнии, от устата му изпълзяха змии, а костеливите му ръце се протегнаха светкавично към врата на Доброто. Съвсем забрави да се прави на синеока красавица.
Доброто само се усмихна мило, сияйно, около лицето му се появи златист ореол, привличащ неудържимо. Злото се отдръпна като опарено, сгърчи се, смали се, не понасяше тази усмивка.
- Ах ти синеока кукло! Сега си отивам, но да не мислиш, че си победила?! Докато те има на тази Земя, ще ме има и мен! Пак ще се срещнем!
Нашият герой разтърси глава, разтърка очи, погледна двата празни стола до себе си и си помисли: " Май попрекалих с чашките...какво беше това?! Утре ще помисля..."