автор: KBoianov

В една царство, в едно господарство, живял един беден момък. Хапвал си той клисавия хлебец и си нямал парици за къщица, та си направил сламена. Викали му лъжлив Съби.
Един ден цар Гарабеда издал заповед: Всички юнаци да идат да бият ламята!
Хубаво, ама няма си Съби парици даже за тапешник.
„Нищо, тъй ще я бия!”- рекъл си той и тръгнал към пещерата.
- Излез, излез ламьо! Ей сега ще те надвия!- провикнал се юнак Съби пред дупката.
Изпълзяла ламята, поогледала го отгоре-додолу и тъй се разсмяла, че камъните затреперали.
- Кой- ти ли ще ме пребориш? Я се виж! Колцина юнаци положиха кости тука? А ти зер и оръжие нямаш...
- Не, ламке! Друга битка ще се бием с тебе...по надхитряне- рекъл Съби и засукал мустак.
- Хубаво. Омръзнаха ми тези битки- отвърнала ламята Спаска- А и малко забавление ще ми дойде добре. Сега ли почваме?
- Може.- намигнал й Съби-Ама първом да ти кажа една тайна. Видиш ли оня хълм?
- Виждам го.
- Там фирмата „Пилешко обезкостено” е заровила цял вагон кокали. Хапни си ги със здраве.
Мислила, мислила ламята. Да повярва ли на юнака? „Абе що да не опитам?”- рекла си тя и загризала хълма.
Гризе и плюе, гризе и плюе- нищо...
„Ех, излъга ме тоя Съби”- рекла си тя- „Ама ще види той Видовден..”
На другата заран отишъл лъжлив Съби при ламята- напет, свирука си и даже закичен с цвете зад ухото.
-Е, какво? Похапна ли си?- попитал засмяно той Спаска.
- Много вкусно! Благодаря ти, юначе! На ти една карта със съкровища за благодарност.
Взел картата Съби. Отишъл на първото кръстче- гущер, отишъл на второто-трънка, отишъл на третото- камъни.
„Ех, излъга ме ламята.”- рекъл си той и се върнал при пещерата.
- Е, какво? Намери ли имането?- попитала го лукаво Спаска.
- Намерих.- рекъл лъжлив Съби и си свалил калпака.- Това си ти, Спаске. И двамата сме роднини на Хитър Петър. Хайде да станем побратими!
Речено-сторено.
Тъй лъжлив Съби и ламята Спаска станали побратими.