автор: yova

подреждам стаите
малко са и все не ми достигат

да събера разпилените си мисли
да сложа етикети на правилните
да изхвърля излишните

трупам трупам трупам

докато се залюлее звънчето
и ми намигне слънцето
едва тогава разбирам
че трябва да вдигна щорите

достатъчен ми е един слънчев лъч
в който да останат само светлите