автор: hristam

Хванахте ли се? Не се връзвайте. Заглавието е просто малко капанче за любопитковци. Нали знаете колко е важно то да звучи примамливо и дръзко - нещо като "Еротичните фантазии на русата палавница", или "Разсъблечена и дръзка", или "Десет начина да бъдем неотразими"/еднакво вълнуващо и за двата пола/.
Ето вие, например - симпатичната девойка с лъскавата опашка. Защо надникнахте тук? Наистина ли искате да научите повече по зададената тема? Хайде, де! Вярно, че смятате откриването на подходящ за съпруг индивид за нещо наистина значимо и неизбежно, но сте твърде млада, за да правите дългосрочни прогнози. На вашата възраст всички по правило считаме, че намирането на такъв само по себе си гарантира наличието на т.нар. /най-вече от романтично настроени творци/ вечна любов.
Чете ви се нещо забавно, лековато, разсейващо, до което можете да се докопате с едно щракване на мишката. Не е нужно да ходите някъде на специално място, да губите време и да давате пари, за да хвърлите око на нечие писание, което в крайна сметка може и да не задоволи напълно интереса ви. Ето защо няма нужда да четете книги. Ако сте позабравили, ще припомня - книгата е печатно издание, представляващо нечие умотворение оформено на хартиен носител. Като цяло си е доста скучен предмет/да не говорим, че заема място, а в някои случаи е и доста обемист/, макар понякога да има шарени илюстрации, които създават настроение.
Ами вие - красивата жена на средна възраст? Боже, колко тъжни очи имате! Тъжни и недоверчиви. "Наръчник, как не" - казва изражението ви, по-красноречиво от всякакви думи. "Ако щастливият брак зависеше от наръчници..." - дори не считате за необходимо да довършите мисълта си, просто я удавяте в тежка въздишка.
Ще ви кажа направо - имате вид на изоставена съпруга. Нещо повече - имате излъчване на изоставена съпруга, приела участта си с прикритата гордост на мъченица. Не ви се четат подобни бози, просто думите съпруг-съпруга все още отключват някакъв болезнен рефлекс у вас. На вас и за любов много-много не ви се чете, понеже точно тя ви изигра този номер. Защо не зарежете компютъра и не излезете да се поразходите? Не, не казвам, че Той ще се появи на първия ъгъл и ще падне в краката ви с думите, че най-после е срещнал истинската. Нали след развода опитахте с един-двама - би следвало да сте наясно, че мъжете не търсят във вас това, което вие търсите в тях. Особено на тази възраст /не ме поглеждайте така накриво, имам предвид не само вашата възраст/. Това съвсем не са онези буйни жребци с кипяща кръв, готови да минат през огън и вода, за да ви имат. Как не - тук става дума за понатежали, поулегнали господа, с дългогодишни навици, за които домашния уют и добрата храна от тук нататък винаги ще бъдат на първо място. Не вие. Особено ако сте добра кулинарка, и прекрасна домакиня. Защото те винаги ще виждат първо това у вас. Не жената, с нейната прекрасна външност и фина душевност.
Вижте как се подхилва очилатата жена там. Искате ли да се обзаложим, че е стара мома, вероятно с поне трийсетина години педагогически стаж? По какво съдя ли? Ами сигурно защото и аз преподавам, и макар да не съм стара мома, това изражение ми е познато. То е една особена компилация от житейска мъдрост, желание да я натрапиш на някого на всяка цена, и огорчение. Забележете, че при нея огорчението доминира. Въпреки усмивката, или може би - точно заради нея. Всъщност усмивка, в която очите не участват, е доста трудно да наречеш усмивка.
Това ми напомня за един случай с една моя малка петгодишна ученичка. На един урок беше страшно разсеяна, и аз реших да се направя на строга /защото тя през цялото време ме смяташе за добрата фея/.
- Мими - казах почти заплашително - ако не бъдеш по-внимателна, страхувам се, че ще си единственото дете от целия клас, което няма да свири на концерта ни.
Тя ме погледна замислено, а после видях как личицето й светна.
- Какво има, не вярваш ли? - попитах объркана от неочакваната й реакция.
- Не ти вярвам, госпожо - засмяна ми отвърна тя - защото очите ти са пълни със смях.
Сигурно е видяла в тях това, което аз не мога да видя в очите на възрастната преподавателка, нали разбирате. Ако във вашите доминира скритата болка, тук виждам предимно отегчението на самотна мъжемразка. Наднича тук предимно за да поиронизира на воля - второто й поред любимо занимание след заклеймяването на мъжете като най-големите вредители на планетата. Ако някой може да ви помогне, това е тя. За отрицателно време може да ви спретне толкова пълен и цялостен портрет на обобщения мъжки образ, че да ви накара да се чувствате истинска щастливка, задето съдбата ви е отървала от бремето, наречено "мъж". За нея такова животно като "щастлива съпруга" просто няма, и не може да има, и понеже тук освен заглавието нищо не провокира любимите й разсъждения по тази тема, тя с удоволствие ще ги предостави на вас.
А, ето и един господин. Вече си мислех, че ще си останем само женска компания. Нищо, че е малко кисел, и току подритва котката, че все му се мотае в краката. Изглежда така, сякаш заглавието е раздразнило лигавицата на стомаха му, и се готви да излее жлъч и горчилка точно по темата. Чакайте малко, господине, не бързайте да яхвате метлата. Това е женска привилегия, забравихте ли? Нищо, че имате котка. Поемете си дълбоко дъх - това насища мозъка с кислород /по-рядко - с добри намерения/, и когато се почувствате напълно във форма, можете спокойно да упражните остроумието си тук. Това е мястото. Няма значение, че - поне до този момент - не е спомената и дума по темата, подсказана от заглавието. Заглавието нали е налице? Можете да разгърнете нашироко възмущението си под каквато форма предпочетете, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.
Не обръщайте внимание на добродушния възрастен човек до вас. Той просто има много свободно време и обича да надниква къде ли не. Ако си е взел следобедната дрямка, прочел е вестника и е закусил, може и да попрочете нещичко, че дори и да се пошегува мило. Той винаги се шегува добронамерено, толкова е скучен в сравнение с вас.
Ето, виждате ли, онази енергична домакиня там дори не го отбеляза като присъствие. Няма търпение да види каква е рецептата за щастлив брак - тя по принцип си държи на рецептите във всяко едно отношение. Макар че тя си е по своему щастлива, само дето още не го е прочела никъде, за да е сигурна.
Мъжа й може да не е проспериращ бизнесмен, но поне носи цялата си заплата в къщи. Колежката й не може да каже същото - мъжът й не стига, че се занимава с някакви съмнителни далавери, но и постоянно е в дългове, които жена му е принудена да изплаща. Може интересите му да са сведени предимно до футбола и доброто хапване, но почти винаги стигат до консенсус, когато дават по едно и също време футболна среща и любимия й турски сериал. Не като онзи деспот - съседа от дясно - който обожава да демонстрира терористичния си нрав и това е превърнало жена му и децата в кротки призраци, креещи тихо в сянката му. Може да не я обсипва с нежности, но пък отвреме на време я забелязва и потупва с онази мила интимност на дългогодишни брачни съдружници, която е изпитаната гаранция за истинска привързаност. Съвсем различно от демонстрациите на съседа от първия етаж, които служат единствено за залъгване на собствената му съпруга. Единствена тя от целия квартал май не е наясно с многобройните му любовни похождения, или пък - кой знае - може просто да си затваря очите от немай къде. Все пак две деца имат.
Може да обича да си пийва понякога вечер - с компания, или пък пред телевизора преди вечеря. Но това съвсем не може да се сравнява с редовните пиянски изцепки на съседа от ляво, който събужда не само семейството си, ами и целия вход, когато се прибира в малките часове със замотана глава. Може да няма кой знае колко време за нея и детето, защото по цял ден е на работа, и в почивните дни да ги извежда единствено из парка, и то най-вече заради кучето, но важното е, че предприемат нещо заедно. А комшията под тях се губи по цяла седмица на риболов с приятели, сякаш жена му изобщо не съществува.
Може да мята мръсните си дрехи където му падне, да влиза с кални обувки и след него кухнята да изглежда като след взрив, но когато се наложи - е, в краен случай, разбира се - може да мобилизира цяла банда майстори за належащ ремонт, отлаган до последния момент. Може стоически да понесе последствията от това, и дори сам да се заеме да поправя нанесените щети. Може да се справи дотолкова успешно, че да остане очарован от неподозираната си сръчност, и със следващия ремонт да се захване сам, без да пести усилия и цветисти изрази, но пък спестявайки солидна сума за майстори.
Може да не я посреща редовно с колата след работа, да не й прави малки мили изненади, и да не я води по луксозни заведения, но когато се наложи почти винаги може да разчита на присъствието му.
Може да не приказва много, защото вечер се чувства изморен и е разбираемо, че има нужда от почивка, а не от приказки, но на нея й стига и присъствието му, за да се чувства сигурна, приютена и защитена.
Виждаш ли колко благо стана лицето й, след като надникна тук? Започвам да се чудя...дали все пак не съм написала този наръчник?