автор: RockAround_theCock

(след интервюто – пак съм си „на тъмно”,
а от безсилие, ми иде – да се гръмна!...)


Повърнах!... Но внимателно, прилично...
Издрайфих се – съвсем дипломатично,
макар че беше не-а-политично,
но Вашето, Царю – си е трагично!

Тъй дълго издържах!... И – бях послушен,
То, нямах избор... Докато Ви слушах,
сто пъти всичко ми се преобърна
и най-логично беше – да повърна!

Макар, не всичко да ми беше гадно,
ала тъй дълго вече ми е гладно!
А сложното Ви, хлъзгаво лъготене,
преглътнал бих, но – скапахте живота ми!

При Вас – и крадаха, и грабиха страната ми!
Сега, дори децата на децата ми
ще плащат... Управлението Ваше
е толкова престъпно, че ме плаши!...

Едно, го казахте – определено:
„Да минат двадесет години време...”
Това Царю, е само срок на давност!
И – бих приел! Но – да делим... По-равно!

Не ми е нужно „Вашето наследство...”,
а кражбите държавно, посъвместно,
от депутати, мутри, тарикати,
разграбили „наследството на Тато”...

Богата беше Моята Държава!
Сега, за нея – пет пари не дават...
А всички, толкова години – давахме!
Сега – в устата, само с пръст – оставаме!

Повтаряте „... не бях... не карадах – аз...”
Така е!... Много бяхте! Все – на власт!
Народът ми, отчаян, своя глас,
Ви даде! Не на други, а на Вас!

Като на Цар-Спасител! И – на Бог!
Получихме си обица-урок;
нагледахме се - и на извращения,
и на невнятните Ви обяснения;

на всякакво, пишман-дипломатично
неразбираемо-усукано-комично,
лъже-замазване на разни гафове...
От тях, забогатяхме... с „царски лафове”.

Та, казвате „след двадесет години...”?
Дали „по давност” ще Ви се разминат
заслугите? И – тяхното количество?
Сполай Ви! Ваше, заблудило се, Величество!...



Бой.. Боев,
след интервюто по bTV,
излъчено на 20.05.2010 г.