автор: zebaitel

Какстъните са сглобяеми птици с много криле;
някои ги ценят заради знаците им, някои-не.

Те предизвикват стапяне в очите
и карат тялото да стене без болка.

Не съм ги виждал да летят,
но кацат на ръката, понякога.

А щом небето, уморено от летеж,
приземи меко своята машина – туй е мъгла -

тогава, светът е книжен и неясен,
като гравюра под оризова хартия.

Ако земята се превърне във екран,
променящ цветовете в тъмносиво – това е дъжд.

Наричат стаята с ключалка вътре „ФОРД-Т” –
превъртат ключа и пущат земята да се движи

с такава скорост, че има филм,
който следят, да не пропуснат нещо.

Но времето го връзват за ръката си
или го пазят във кутии,

а то тиктака от нетърпение.
По домовете спи вампирски апарат

и тихичко похърква, щом го вдигнеш.
Ако вампирът в него викне,

те го вземат до устните си
и го приспиват с думи.

И пак нарочно го събуждат,
като го гъделичкат с пръст.

На младите е дадено да страдат на показ,
но възрастните имат стаи за страдание,

където се заключват без вода и хляб
и всеки сам изстрадва своя шум.

Не се освобождава никой и всяка
болка има собствен мирис.

А щом угаснат цветовете нощем
се изпокриват някъде по двойки

и със затворени клепачи
проучват всеки другия.