автор: anonimapokrifoff

Отговор на "Писмо до задрямалата красавица" от Alisa

Смущаваш царския палат
с досадните плебейски вопли!
Затрай си – даже на инат.
Теб има кой да те затопли.

От векове в съня тъжа –
със синя кръв, неземно бяла.
И чакам него – Най Мъжа.
Виелица ли го отвяла?

Кротувай тихо до Иван,
съпругата пере и готви...
А филмът вече е игран –
безброй женици с брачни котви.

Отдавна зная да летя,
не можеш с мене да се мериш.
Усещам: вън запролетя,
вечеряйте тревица с кренвирш.

Не ми приказвай за танго,
пантофката е друга бира.
Нали ти вдяваш на арго?
А завистта ти не умира.

Разбирам, нещо те боде.
Напразно си бленуваш царя.
Сама да тръгнеш – накъде?
И младостта ти май догаря...

Очаквам кралския си дар
и няма с теб какво да нищя.
Аз вече хвърлих своя зар:
о, или Цезар, или нищо!

Не се навивам на дубльор.
Иван е с просешка десница.
Разбивай своя си затвор.
Повярвай: по-добре – девица!