автор: krasavitsa

И когато се озова най-сетне в приказното място, намиращо се зад святата за него врата, цял настръхнал от неверие, че това наистина се случва, а първите му неусетени стъпки през прага го въведоха в светилището, в което отдавна желаеше да проникне, страстта му към проникване запрати погледа му към
случайно отворената вътрешна врата, водеща може би към олтара на въжделенията му, и успя да обхване за секунда всичко, намиращо се зад нея – и наистина, това беше сладкото женско царство на ароматна омая и тъмни желания, едновременно вдъхновяващи и смущаващи го, но гладното му зрение запечата завинаги стройното стебло на лампиона, открояващо се на синята стена и светлината му, насочена нагоре, проблясването на сребърната кутия със семейните бижута в сумрака отдолу и нежните извивки на розово перлено колие, подаващо се изпод полуотворения й капак, което по-късно може би щеше да държи в ръце и да усеща запазената от перлите топлина на шията й, там щеше да стои и пръстенът, който щеше да й подари; завесите, богато падащи от тавана, но достатъчно прозрачни, за да не можеш да се скриеш зад лекото им шумолене, огледалата, огледала навсякъде, отразяващи картините, завесите, розовия часовник, малкия килим пред леглото със синьо-розови орнаменти, мек и топъл за малкото стъпало, все още изнежено от леката пухена завивка и там някъде, сгушена навътре и невидима, но със сигурност съществуваща възглавница, приемаща всяка нощ склонената глава, дали косата е разпусната, как поставя ръцете си, проблясва ли в сребърно лакът на ноктите й като светещи листенца в тъмнината, диханието през полуотворената уста и ръката под бузата, клепките, закрили очите; колко много бяха нещата, очакващи да бъдат докоснати, защото първите плахи опипвания с поглед са само несигурните сигнали на желанието за опознаване, любопитни, но достатъчно възпитани, за да крият любопитството си, необходими и намиращи опора за смелостта си именно в тази необходимост, а това е крачката към целта да се нахрани копнежът по очарованието на индивидуалността, към насладата, извираща от всеки ъгъл и всеки предмет; крачката към целта да присъства при движението на ръката с гребена, разресващ косите, приближаването на устните към огледалото и извивката на шията, това ли червило или другото, как мислиш, да докосне внимателно всички бурканчета с кремове, шишенца със загадъчни смеси, парфюмени флакони с модерно-студени форми като Дефанс или по ориенталски съблазнително закръглени и с пискюли, розово със златно или сиво със сребърно, да види капчиците във въздуха и вдъхвайки, да обсеби аромата им... но всичко, всичко, което очите му всмукаха с надежда, гняв и болка, нямаше да съзре отново пак, отразено в нейните – гнезда и птици, след няколко години, когато малките стъпала са босо обгърнати от мекия килим, коленете прибрани под нежния прозир на нощницата, сребърната кутия се чувства добре върху тях и от всички бижута само пръстенът, неговият пръстен, не е на мястото си.