автор: lyub0mir

Отивам у града", каза Алчо. Той никога не беше излизал от селото си и не знаеше как изглежда света извън него. Визията която си представяше беше толкова красива и недостижима, че цял живот си беше мечтал за нея.
Беше на една поляна сред стари тополи , пасейки овцете на селото , когато реши да захвърли елементарното съществуване и да поеме друг път от живота. Беше го страх , почти като онзи път , когато го бяха обградили 4 вълка в зимата на 98 година. Цялото село беше с него когато все това решение, но някак си всички знаеха , че той ще се върне след сблъсъка си с различието. Само Алчо се надяваше да успее в живота , та каквото и да означаваше това. До този момент целия му алгоритъм на живот включваше ранно ставане , събиране на добитъка от селото и паша по цял ден. Той не виждаше смисъл в тази постоянна циркулация на ежедневието и не мислеше , че има какво да губи, мислеше само какво може да спечели. Избра си ден в който да напусне селото и с трепет се подготвяше за него. Избрания ден беше вторник, а деня на решението сряда. Но кой беше Алчо ? Като цяло , вероятно той не се отразяваше с нищо от всеки друг човек с ограничени знания и картини. Беше израснал на село и целия му съзнателен живот включваше вълна и блеене. Родителите му го бяха оставили на баба му Ничка , а те заминали на гурбет в Германия, но от тогава никой не знаеше какво се е случило с тях. Беше тъжна личност с основно образование, но това не го спираше да си представя живота на другите. Обичаше всички с изключение на себе си , и мразеше всички с изключение на себе си. Деня дойде. Алчо стана рано сутринта като почти не беше спал през нощта. Беше събрал 873 лв , което за него беше цяло състояние и всичко което имаше. Запъти се към спирката на автобуса и зачака. След 20 мин седеше на седалката и наблюдаваше движението на дърветата покрай пътя. Беше толкова възхитен от решението , което бе взел , че изобщо не забеляза камиона който беше навлязъл в тяхното плътно и се приближаваше с голяма скорост. Тира беше с немска регистрация , а шофьора заспал. След няколко секунди двете машини се срещнаха челно и последвалата катастрофа сложи край на мечтата на Алчо. Той беше седнал на предните седалки за да може първи да вижда пътя по който минава. Ако Алчо беше избрал сряда да е деня на неговото заминаване , щеше да се срещне с баща си , който идваше с Тир от Германия за да го вземе с него.