автор: merkator

Лудите не осъзнават своето състояние, защото са луди и няма как правилно да преценят това. Ако кажеш "аз съм луд", то ти вече демонстрираш категорично своята нормалност. Даже това твърдение е най-ясния знак за не лудост- справка "Параграф 22".
Обаче, ако си наистина луд, ти се смяташ за абсолютно нормален и задълбочаващите се противоречия между теб и обществото отдаваш на неразбиране от страна на болшинството. Тук стигам до извода, че човечеството ни има доста объркани представи за лудостта, като основната грешка е приемането на количеството за критерий. Колкото е по-малка една група хора, толкова е по-голям шанса да бъде обявена от друга (по-масова) за ненормална, в последствие изолирана, а членовете й вкарани по психо диспансерите. Никой не се замисля, че всъщност цялата ни раса може да е сбъркана и "лудите" да са единиците хора проявяващи здрав разум. Като чета историята ни и като се огледам на около из съсипаната ни планета, последното заключение ми се струва все по-вероятно. Всъщност, ако разширим темата, Господ е осъзнал това отдавна и е пратил най-добрия си психиатър- сина си. Христос търпеливо е започнал сеансите, обяснявайки ни, че сме тръгнали в много погрешна посока, като е нахвърлил скромен план за лечението ни. Не сме му дали много време! Поради липса на "лудници" и обучен персонал (санитари), ние сме го разпънали на кръст, а шепата му "луди" последователи сме се опитали да избием до крак. С нарастване броя на "побърканите" увлечени по скромния план христов, то терапевтичните божи методи придобиват популярност и лудите стават тези, които не следват инструкциите на Исус. Отново бройката(количеството) единствено се взима под внимание и всички самотни гласова, различни от масовото виене се анатемосват от бившите "луди", сега вече нормални. Колкото и красив, кристален или чист да е един глас, той може (дори е задължително) да бъде смачкан и от най-фалшиво пеещият хор.
Аз също се смятам за абсолютно нормален и като такъв, се отричам категорично от по горните си писания, защото ще ме помислите за луд, а съдбата на побърканяците хич не е за завиждане!