автор: alidora

Мълчим,
навън вали.
Над пресен гроб
с усмивки
тишината плаче.
Някак неусетно,
без да ни боли
станахме палачи.

Някак неусетно
изгубихме се
в делника,
на път,
а безпосочни
и стъклени се крием,
фалшиви до неверност
/светът ни е порочен/.

Мълчим,
навън вали.
Във празна църква
тишината плаче.
Убиваме усмивки,
без да ни боли.
Отдавна
любовта ни е сираче.