автор: teofucij

Имало едно време един крал на име Теофуций.Бил уравновесен и мъдър човек.Излъчвал вътрешна сила , която карала често противниците му се предадат още преди да са започнали битката.Тези които не се предавали пък в последствие усещали остротата на меча му. Меко казано на външен вид не бил най-големия симпатяга на всички времена, но имало и по тежки случаи от него.
Той бил на около 30 г , но не бил женен под предлог че брака е нещо старомодно.Вярно няма как да е крал без кралица, но не се учудвайте все пак това е приказка и всичко е възможно.Всъщност той два пъти бил близо да си намери кралица ,но връзките му били само на сексуална основа без приятелство и се провалили особено заради факта, че първото гадже на Теофуций обичала освен него и други мъже, а втората обичала парите повече от него и като намерила по- богат любовник набързо „била шута” на нашия герой.
След тези две неуспешни връзки той трудно допускал хора до себе си.Разбира се , можел да си хване първата селянка и след нея друга и така да ги сменя всеки ден , но това не било неговата цел , тъй като той вярвал , че човек трябва да срещне жената на живота си и да бъде с нея до като смъртта ги раздели.Това било доста старомодно дори за тези времена , но Теофуций бил тъп и упорит и продължавал да вярва в тезата си.
Вече почти се бил отчаял че ще царува сам , но веднъж решил да излезе със приятели на така модерното за тогавашното време празненство , което в днешни дни наричаме „караоке”.Там една негова комшийка от съседно кралство на име Мария-Магдалена го запознала със принцеса Анастасия.Последната притежавала неземна красота.Имала черти на лицето си , които дори и най –талантливият художник не можел да си представи , още по малко да нарисува.Очите и били като океан от мечти и цветове.Те излъчвали позитивна енергия ,която можела да стопи всички ледове и превърне дори най-закоравелия престъпник във добър човек.В случаите в които Теофуций се заглеждал в тях , той потъвал във оазис от доброта , губел ума си и забравял всичките си ежедневни проблеми. Тя харесвала шегите на Теофуций , той пък забелязал земния и начин на мислене , както и почти безкрайният и интелект, което доста го учудило тъй като красота и интелект трудно се забелязват заедно у една жена.Тя била както уравновесена така и доста буйна на моменти. Това я превръщало в една доста интересна за Теофуций личност.Общо взето Анастасия можела с лекота да превземе за миг всяко мъжко сърце освен ако то не е от камък.Точно такова било сърцето на нашия герой.Всъщност не точно .То било огнено , но двете жени с които нашият велик крал имал връзка в миналото го вкаменили със специална каменна обвивка .Просто от вътре огънят бил просто като в консерва.Поради тази причина Теофуций успял да контролира чувствата си и да я „кара по полека”.За разлика от предните си връзки където всичко било на сексуална основа , този път Теофуций решил първо да се сприятели със Анастасия, а пък нататък каквото стане.Той не я поканил веднага на вечеря тъй като почти нямал пари и щял да се изложи много , а гордостта му не позволявала да кани на срещи , а някой друг да плаща сметката.(Империята в която царувал била в световна криза).
Тримата с Мария –Магдалена излизали често по кафета , заведения , народни танци .Нашият герой опознал по-добре Анастасия.Естествено като всички живи хора и тя си имала недостатъци , пушела цигари и имала леко сприхав характер и много високо самочуствие , но последното не дразнело Теофуций въпреки че той мразел хората с такова.Анастасия обичала да „нарежда” Теофуций , нещо което ако някой друг дръзнел да си позволи в миналото бил моментално посечен от меча на великия крал, който обаче в случая не само не я наказал , а дори се усмихвал на думите и.
Всичко изглежда вървяло по план за нашия герой когато се получил неочакван обрат в събитията.Една вечер тримата с Мария Магдалена се насочили към кралството на Анастасия , за да я изпратят до нейните покои.Внезапно принцесата обявила , че с нетърпение чака утрешния ден в ,който нейният любим принц ще се завърне от дълго странстване в чужбина.Тя досега никога не била споменавала за него , или поне не пред Теофуций.Той бил покосен от новината.Опитал да поеме въздух , но сякаш тежестта на всички планини се стоварила на гърдите му.Опитал да преглътне , но сякаш водата от всички реки била заседнала на гърлото му.Опитал да каже нещо , но сърцето му изгубило каменната си обвивка за да бъде пронизано от думите на Анастасия. Той все пак намерил сили да се обърне и да я целуне за лека нощ.Опитал да се държи сякаш нищо не е станало, но очите му били пълни със сълзи , което той опитал да скрие от Анастасия , и това че било тъмна нощ му помогнало да го стори.Същата вечер нашият герой не можал да мигне , като обмислял няколко варианта.Имал възможност да накаже Анастасия и нейният любим , но това било характерно за по тъпи крале от миналото.Всъщност сърцето на Теофуций било толкова голямо и добро , че той бил готов да ги остави да живеят само и само за да може Анастасия да е щастлива и той да вижда усмивката на лицето и.Друг вариант е нашият велик герой да признае чувствата си на Анастасия.......
Историята няма край тъй като не е завършила.Какво според Вас трябва да направи Теофуций?