Аз мога да те чакам дълго-дълго
и вярно-вярно мога да те чакам
по цели нощи мога да не мигна
години, дни и цял живот навярно
И нека като шума да окапят
на есен листите от календара..
да зная само, че не е напразно,
че ти е нужна тази моя вярност!
Аз мога неуморно да те следвам
през храсталаци и гори трънливи,
без пътища, през пясъци горещи,
през снегове и ледници, където
и дяволът дори не би преминал!
Ще те последвам без да се оплаквам,
със всякакви тревоги ще се справя
да зная само, че не е напразно
че няма да ме предадеш накрая...
Аз мога да се отрека за теб
от идното и миналото време
Аз мога вместо тебе да приема
най-невъзможния и труден жребий
Ще съм щастлива да ти подарявам
света – безкраен, многолик, различен...
да зная само, че не е напразно
че има смисъл тъй да те обичам!
**********************************
Я могу тебя очень ждать
долго-долго и верно-верно.
И ночами могу не спать
год, и два, и всю жизнь наверно.
Пусть листочки календаря
облетят, как листва у сада –
Только знать бы, что все не зря,
что тебе это вправду надо...
Я могу за тобой идти
по чащобам и перелазам.
по пескам, без дорог почти,
по горам, по любому пути,
где и черт не бывал ни разу.
Все пройду никого не коря,
одолею любые тревоги.
Только знать бы, что все не зря,
что потом не предашь в дороге.
Я могу за тебя отдать,
все что есть у меня и будет.
Я могу за тебя принять
Горечь злейших на свете судеб.
Буду счастьем считать, даря
этот мир тебе ежечасно.
Только знать бы, что все не зря,
что люблю тебя не напрасно!