Това е един стих, който написах за 14 февруари преди време :)
Тъмата паднала е и чувам гласове,
Еуфория витае в нощта.
Щастлив съм, превъзбуден,
Виждам весели сърца,
Любов във мен таи.
И ето, в миг светкавица проблясва!
Аз почувствах любовта,
Но не за мене беше.
Не за мен и погледа отдаден беше.
За друг бе този огън.
Друг нощта май бе поръчал…
Душата ми почувства болка.
Сълза прoпадна в нощта.
Почувствах се тъй празен ,кух…
Да, аз чувах пак този смях и радостта,
Но не, за мене беше само болка.
Само болка бе останала в нощта за мен.
Таз еуфория, любов и радост, превъзбуда …
Заблуда е.
Опит на сърцето от болката си да избяга.
Да се скрие някъде дълбоко в душата
и да плаче.
А тази нощ е толкоз бавна,
Но болезнено изтича
както пясъка в часовник.
И когато песъчинката последна
Пак пропадне болката ми вече ще я няма.
Този ден ще бъде свършил като душата ми
В забрава.
14.ІІ.2001г