Под луната - вълчи вой.
За кого ли вие Той?
Очевидно за вълчицата.
Той - на хълма, Тя - в тревицата.
В миг и двамата завиха -
после стана тихо, тихо...
Спря се само Ежко-Бежко,
чул им дишането тежко...
И си каза: млада чета
ще тупурка от вълчета... :))
Излязох от контекста на стихото ти, но... знаеш как е.... :)))