1.
Дай ми...
Дай ми устните, любима –
да целувам
дай ми пак Море от нежност –
за да плувам
дай ми островче – сред Ад-а
от омраза
дай ми Рай – какъвто Господ
ни отказа
дай ми светлинка в душата
и утеха
дай ми вярната посока
и пътека
дай ми смелост – за да полетя
нагоре
дай ми враг – и с него
ще се боря
дай ми твоята искра –
ще стана
огън!
Всичко ще изпепеля!
За тебе –
мога!
... ... ...
2.
Нощите безумни...
Пристъпваш с утрото, безшумно,
какъв ли огън пак ще лумне –
горкото ми сърце
припомня нощите безумни,
когато не достигат думи
и устни, и ръце!
И аз незнам – какво ли взимам,
когато сам – какво ли имам,
за да ти дам?
Ще мога ли да те опазя
от злоба, завист и омраза
в света голям?...
Защо си тук; защо те има;
защо е Пролет вместо Зима...
защо разбрах,
че ако някак те загубя
не мога друга да залюбя
...и ме е страх!...
... ... ...
3.
Не си отивай, любов...
Косите ти, дори на сън, целувам...
А ти – сънуваш ли ме обич моя?
Защо ли всяка вечер те сънувам
напразно... и на сън дори – се моля:
Не си отивай!
Очите ти не спирам да целувам,
гласът ти – и на сън дори го чувам,
а устните, навсякъде... по мен,
стопяват болката... от сивият ми ден...
Не си отивай!...
... стене моят сън...
А влюбена и лунна нощ е вън,
звездите шепнат за любов!... Без глас
е славеят – нали е сън... Но аз,
отдавна нямам нищо... И съм сам!
А искам... Нещо искам да ти дам!
Вземи съня ми...
...и го досънувай!
... ... ...
Бой..Боев, Варна
14.05.2010