автор: Hemu

Не се залъгвам че съм любима...
Нужна, да… запълвам тишината.
Цвете съм, от многото в градина
цъфтя, преварвам с часове зората.
Не идвай да береш… преди роса,
на тези капки от сълзопреливане
като на лента е изрисувана съдба,
като диво вино водят до опиване.
На бавни глътки отпивай и помни
нежното потръпване, продължавай…
Достигнеш ли дълбокото, дъх поеми
дори и да горчи - пий, не съжалявай.
Наситиш ли се, утолиш ли жажда
недей остава дори капчица следа.
Сухо нека е, друг да не се навежда.
С длани ако не достигаш, със дъха…


09.12.2009г
цикъл "Галещо перо"