Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 3
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa
:: Svdonchev
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНали сме живи...
раздел: Произведения за деца
автор: HariMarSui

Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите...Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре най- после опря дъното и спря. Не беше живо същество- рибките веднага го разбраха. Водата се избистри и те любопитно го приближиха. Плахо го докоснаха с опашки веднаж. После пак и пак. Какво ли е това?
- Ей, вие малките,мислите ли , че усещам нещо?
Какъв глас само... Моментално се скриха рибките- стреснати и уплашени до смърт.
- Не се плашете, де. Аз съм само една стара, желязна котва.С вашия цвят бях на младини, но сега... О, сега на себе си не приличам. Радвам се на срещата ни. Знаете ли колко вода ме е посрещала и колко бури съм видяла аз- котвата? Спасявала съм кораба и хората в него съм спасявала. Като ви гледам, радвам ви се. На цвета ви се радвам и на това, че сте живи, подвижни, безгрижни се радвам. А аз? Какво? Остава за мен да ме приберат като старо желязо. Е, ще съм доволна, ако пак стана котва.
Рибките се бяха съвзели. Кръжаха край котвата
- Ти, не се отчайвай. И ти ще оживееш пак, както казваш. Ние не разбираме всичко, но щом може да се създаде нещо ново от теб, ще живееш. А ние, ние не сме безгрижни. Напротив. Все нещо ни плаши, застрашава...Ето, голяма сянка са спуска. Сигурно е сянка на голяма риба. Трябва да се пазим от нея. Ще и станем храна...
- Скрийте се до мен в растението. Няма да ви види- каза загрижено котвата.
Голямата риба мина и отмина, а котвата, котвата леко помръдна.
- Ще се сбогувам с вас, малки рибки. Изглежда ще ме изтеглят. Корабът ще потегли, а и аз с него. Нали съм част от него? И то важна част съм. Вие ме чакайте. Може би пак ще се видим. И се пазете. Много се пазете... Довиждане...
Котвата полетя нагоре и изчезна, както се беше появила. Водата се успокои. Върна се светлината. И тишината се върна. Рибките пак бяха сами. Беше им тъжно, но и радостно, някак си. Нали имаха още един приятел?
Подновиха гонитбата. Играта си прдължиха. Бяха живи. Котвата го каза...


Публикувано от alfa_c на 10.05.2010 @ 17:28:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   HariMarSui

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 00:12:38 часа

добави твой текст
"Нали сме живи..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.