продължение
Прозвучава съобщение от радиоуредбата на гарата.
ГЛАС ОТ МИКРОФОНА. Уважаеми пътници, на гара "Европейска" се очаква пристигането на международния влак за Европа.
Желаещите да пътуват за Европа, могат да резервират билети при началника на гарата, изпълняващ за сега и длъжността касиер.
СТАРИЦАТА. Този влак дали ша мине през Каспичан ?
СТУДЕНТКАТА. / Изправя се въодушевена от чутото. / Но ако това е вярно, то ние вече сме абсолютни европейци! Качваш се на нашата гаричка и хоп в Париж.
БОДИГАРДЪТ. Море, тебе както те скивам, знаеш ли как добре ще паснеш в някой кипърски бар! /Студентката го поглежда обидено. Той се почесва по врата колебливо./ Така де, искам да кажа, че и Кипър е в Европа. Не е ли тъй...или бъркам нещо? Верно, че ми се губат някои часове по география...ама тренировки...знайш как е.
СТУДЕНТКАТА. Какво да ти кажа, хем е в Азия, хем е в Европейския съюз, но аз си предпочитам Париж.
БОДИГАРДЪТ. Е, като си казала Париж, Париж да е. Те и там бардаците им не са хич за изхвърляне.
СТУДЕНТКАТА. Така като те слушам, май доста школски часове ти липсват.
БОДИГАРДЪТ. Що? Париж нали е в Европата?
СТУДЕНТКАТА. Там си е, но в Париж, освен бардаци, има и музеи и мода и...
БОДИГАРДЪТ. И скапани френски коли. Мене ако питаш, по-готско е в Германия. Я скоро бех там. Кх...Кх...по бизнес, разбираш ли...Таковах..."купих" един "Мерцедес".
ТЪРГОВКАТА. И "Мерцедес" ли имаш бе, готин?
БОДИГАРДЪТ. Ааа...шътнах го на един балък. Нещо не ми аресА цвета на дамаската му, разбираш ли.../ смее се самодоволно /
СТУДЕНТКАТА. / към музиканта / Представяте ли си как от цяла Европа ще започнат да прииждат тук разни туристи? И знаете ли защо? Ами тук наблизо има изключително архиологическо находище на римско селище.
МУЗИКАНТЪТ. Нима ?
БОДИГАРДЪТ. / скача от мястото си заинтригуван / Римско селище ли каза ?
СТУДЕНТКАТА. Да, защо ? Да не би да се интересуваш от история ?
БОДИГАРДЪТ. Ами...нещо по-ценничко, като злато, сребро, разни каменни мацки или някакви дървении...?
СТУДЕНТКАТА./ с ироничен тон / Закъснял си, брато ! Едни те изпревариха и задигнаха всичко, що можеше да се задигне. Но...остана една много ценна мозайка и някои други по-тежки каменни експонати, които сами по себе си представляват истински археологически находки.
БОДИГАРДЪТ. Абе аз за всеки случай требе "да хвърла едно око". Може пък да има начин да се изчагърка нещичко.
СТУДЕНТКАТА. Няма да стане, вече се охранява. Надявам се този интересен археологически обект да се превърне в един истински притегателен център за европейските туристи.
МУЗИКАНТЪТ. Дано да е така. Би било чудесно.
През цялото време на този разговор, старицата яде невъзмутимо.
СТУДЕНТКАТА. / мечтателно / Градчето ни ще се разрастне, ще се изградят красиви хотели, уютни заведения, блестящи магазини...
БОДИГАРДЪТ. / потрива ръце / И всички те трябва да се охраняват и застраховат!
СТУДЕНТКАТА. Ще започнат да профучават из града лъскави луксозни автомобили...
БОДИГАРДЪТ. Най-много ми пълнят... окото / тупа се по джоба / готините автомобили.
МУЗИКАНТЪТ. И тогава, може би, ще възникне нужда да се построи голяма концертна зала, в която да се изнасят концерти за гостите и жителите на града.
СТУДЕНТКАТА. Наистина.
МУЗИКАНТЪТ. Надявам се, да се намери някой богат спонсор, който да купи и едно пиано, за да зазвучи разкошната музика на Шопен и по тия забравени от Бога места.
СТУДЕНТКАТА. Ама вие май сте истински музикант !
МУЗИКАНТЪТ. / с горчивина в гласа / Да, пианист без пиано.
ТЪРГОВКАТА. Е като нямаш пиано, удряй го на пияно, нали така ! / Смеят се с бодигарда./
СТУДЕНТКАТА. / с ирония / А може и веригата за бързо хранене "Магдоналдс" да стъпи тук, а ?
ТЪРГОВКАТА. И-и-и...пепел ти на езика ма !
следва